Ще облека луната в нова дреха
Ще облека луната в нова дреха,
а старата ще метна през простора.
Светкавици ще блеснат за утеха
на вярващите в новолунието хора.
И тя все тъй желана, омагьосана,
ще скита нощем сред звездите,
ще шепне тихо, нежна, влюбена,
вълшебница от приказките...
Ще се усмихва на отчаяните,
ще укроти очите на гнева на лудите,
тя няма да е грубост подивяла,
ще бъде нежната страна на дланите.
В милувката и майките ще раждат
чадата си с усмивка на лицата,
ще засънуват старци, а децата
видения ще виждат по земята.
Ще облека луната в нова дреха,
съшита с вярата във утрешният ден.
С надежда ще застеля лунната пътека
с искри от пламенната си любов.
а старата ще метна през простора.
Светкавици ще блеснат за утеха
на вярващите в новолунието хора.
И тя все тъй желана, омагьосана,
ще скита нощем сред звездите,
ще шепне тихо, нежна, влюбена,
вълшебница от приказките...
Ще се усмихва на отчаяните,
ще укроти очите на гнева на лудите,
тя няма да е грубост подивяла,
ще бъде нежната страна на дланите.
В милувката и майките ще раждат
чадата си с усмивка на лицата,
ще засънуват старци, а децата
видения ще виждат по земята.
Ще облека луната в нова дреха,
съшита с вярата във утрешният ден.
С надежда ще застеля лунната пътека
с искри от пламенната си любов.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
