11 nov 2022, 19:23

Ще останеш завинаги, моя душа! 

  Poesía
825 6 17

Никой не знае, че в нощите страдам,

само ти си, душа, мой приятел и брат.

Ти усещаш сълзите - по лицето ми падат,

и си винаги с мене, щом всички заспят.

 

Само ти чуваш стъпките леки на вятъра,

който в мрак на балкона до мене седи.

и записва с тъга мисълта ми в регистъра,

преизпълнен със случки и много беди.

 

Дълго с мене ти плачеш безспирно във здрача,

с мен въздишаш с тъга под изгрели звезди.

Знаеш дните на радост, или в мъка провлачени

и обичаш, и чакаш ме, както преди.

 

Само ти подозираш, че сърцето е мина,

и във нея по много грях и святост събрах.

И когато и аз на свой ред си замина,

и когато превърна се в пепел и прах,

ще останеш завинаги, моя душа!

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??