Ще останеш завинаги, моя душа!
Никой не знае, че в нощите страдам,
само ти си, душа, мой приятел и брат.
Ти усещаш сълзите - по лицето ми падат,
и си винаги с мене, щом всички заспят.
Само ти чуваш стъпките леки на вятъра,
който в мрак на балкона до мене седи.
и записва с тъга мисълта ми в регистъра,
преизпълнен със случки и много беди.
Дълго с мене ти плачеш безспирно във здрача,
с мен въздишаш с тъга под изгрели звезди.
Знаеш дните на радост, или в мъка провлачени
и обичаш, и чакаш ме, както преди.
Само ти подозираш, че сърцето е мина,
и във нея по много грях и святост събрах.
И когато и аз на свой ред си замина,
и когато превърна се в пепел и прах,
ще останеш завинаги, моя душа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
🌹