9 jul 2008, 21:58

Ще отпътувам

  Poesía
864 0 4
 

                 ЩЕ ОТПЪТУВАМ

 


 

                                              През спомена подаваш ми ръка.

                                              В очите ти – стаената тъга

                                              на твоето отпътуване

                                              във миналото – настояще...

 

                                             През спомена усмихваш ми се ти.

                                             В очите ти – познатата любов блести.

                                             Там – в спомена - протягаш ми ръка.

                                             В очите ти – притихнала тъга...

 

                                             През спомена подаваш ми ръка

                                             и аз поемам я. Така

                                             със теб ще отпътувам

                                             в миналото – настояще.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илзе Енчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...