ЩЕ ОТПЪТУВАМ
През спомена подаваш ми ръка.
В очите ти – стаената тъга
на твоето отпътуване
във миналото – настояще...
През спомена усмихваш ми се ти.
В очите ти – познатата любов блести.
Там – в спомена - протягаш ми ръка.
В очите ти – притихнала тъга...
През спомена подаваш ми ръка
и аз поемам я. Така
със теб ще отпътувам
в миналото – настояще.
© Илзе Енчева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
