ЩЕ ОТПЪТУВАМ
През спомена подаваш ми ръка.
В очите ти – стаената тъга
на твоето отпътуване
във миналото – настояще...
През спомена усмихваш ми се ти.
В очите ти – познатата любов блести.
Там – в спомена - протягаш ми ръка.
В очите ти – притихнала тъга...
През спомена подаваш ми ръка
и аз поемам я. Така
със теб ще отпътувам
в миналото – настояще.
© Илзе Енчева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
