9.07.2008 г., 21:58

Ще отпътувам

859 0 4
 

                 ЩЕ ОТПЪТУВАМ

 


 

                                              През спомена подаваш ми ръка.

                                              В очите ти – стаената тъга

                                              на твоето отпътуване

                                              във миналото – настояще...

 

                                             През спомена усмихваш ми се ти.

                                             В очите ти – познатата любов блести.

                                             Там – в спомена - протягаш ми ръка.

                                             В очите ти – притихнала тъга...

 

                                             През спомена подаваш ми ръка

                                             и аз поемам я. Така

                                             със теб ще отпътувам

                                             в миналото – настояще.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илзе Енчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...