9 июл. 2008 г., 21:58

Ще отпътувам

866 0 4
 

                 ЩЕ ОТПЪТУВАМ

 


 

                                              През спомена подаваш ми ръка.

                                              В очите ти – стаената тъга

                                              на твоето отпътуване

                                              във миналото – настояще...

 

                                             През спомена усмихваш ми се ти.

                                             В очите ти – познатата любов блести.

                                             Там – в спомена - протягаш ми ръка.

                                             В очите ти – притихнала тъга...

 

                                             През спомена подаваш ми ръка

                                             и аз поемам я. Така

                                             със теб ще отпътувам

                                             в миналото – настояще.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илзе Енчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...