Ще паднат ли маските?

България… моя светла и силна земя!

Моя съдба тъй горчива и сладка,

колко обич в сърцето пося,

както може единствено майка!

Ти предаде на своите чеда,

горди и силни поля и балкани,

в нивите тучни жито зася,

за да не ходят децата ти гладни!

Ах, майко, знам колко боли,

че отгледа в полите си вълци!

Твоята плът те разкъсват, горчи

вината във празните грънци!

Аз знам как сърцето майчино плаче,

за децата забравили правия път,

на вината соленото крайче

знаеш, че някога ще понесат!

Че предателство към родина и дом,

се изплаща чак и на ония свят,

ти чуваш ли ужасния стон,

на душите които виновно болят?

Аз зная майко, време е да ги накажеш…

те продадоха те за грешни пари,

а на чедата верни да покажеш,

зад маските лъжливите очи.