Dec 3, 2025, 12:53 PM

Ще паднат ли маските?

  Poetry » Civic
82 0 0

България… моя светла и силна земя!

Моя съдба тъй горчива и сладка,

колко обич в сърцето пося,

както може единствено майка!

 

Ти предаде на своите чеда,

горди и силни поля и балкани,

в нивите тучни жито зася,

за да не ходят децата ти гладни!

 

Ах, майко, знам колко боли,

че отгледа в полите си вълци!

Твоята плът те разкъсват, горчи

вината във празните грънци!

 

Аз знам как сърцето майчино плаче,

за децата забравили правия път,

на вината соленото крайче

знаеш, че някога ще понесат!

 

Че предателство към родина и дом,

се изплаща чак и на ония свят,

ти чуваш ли ужасния стон,

на душите които виновно болят?

 

Аз зная майко, време е да ги накажеш…

те продадоха те за грешни пари,

а на чедата верни да покажеш,

зад маските лъжливите очи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живка Иванова All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...