4 oct 2011, 17:02

Ще пазя спомен 

  Poesía » Del paisaje
418 0 4

 

Ти помниш ли ония чудни дни в градчето,

закътано на юг от Стара планина,

с оная ведрина приятна, откъдето

се вижда връх "Добрила", цял обвит в мъгла...

 

Потеглихме нагоре в утро засияло,

тревата още бе потънала в роса,

догдето стигнем лифта, слънце бе огряло,

решихме пеш да го изминем до върха.

 

Пътечка стръмна, криволичеща, ронлива

ни водеше през храсталаци и трева,

встрани бълбукаше речица ромонлива,

над нас се ширнала омайна синева.

 

Отбивахме се да берем цветя и билки,

и дишахме упойващия въздух лек,

далеч от грижи и проблеми, и горчилки.

О, в планината как свободен е човек!...

 

Във късния следобед тръгнахме надолу,

върхът зад нас остана чуден сбъднат блян.

До края на живота си ще пазя спомен

за теб и за върха - от светлини облян!

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??