Ще пазя спомен
Ти помниш ли ония чудни дни в градчето,
закътано на юг от Стара планина,
с оная ведрина приятна, откъдето
се вижда връх "Добрила", цял обвит в мъгла...
Потеглихме нагоре в утро засияло,
тревата още бе потънала в роса,
догдето стигнем лифта, слънце бе огряло,
решихме пеш да го изминем до върха.
Пътечка стръмна, криволичеща, ронлива
ни водеше през храсталаци и трева,
встрани бълбукаше речица ромонлива,
над нас се ширнала омайна синева.
Отбивахме се да берем цветя и билки,
и дишахме упойващия въздух лек,
далеч от грижи и проблеми, и горчилки.
О, в планината как свободен е човек!...
Във късния следобед тръгнахме надолу,
върхът зад нас остана чуден сбъднат блян.
До края на живота си ще пазя спомен
за теб и за върха - от светлини облян!
© Славка Любенова All rights reserved.
