И винаги ще пиша, Боже,

щом музата си в теб намирам

и даже на кръста да ме сложиш,

да пиша аз няма да спирам.

Ще описвам красотите, благата,

болките, живота, смъртта,

небето, земята, луната,

дъгите, слънцата, нощта.

Боже, само време ми дай,

ще опиша вселената с думи,

ще опъна от ада до белия рай,

тънки лирически струни.

Писалката ще стискам в ръцете,

музи сам ще си създам

и ще кажа: ''Думи, цъфтете -

в градините на душевния храм!''

Че в стиховете душата си лея,

а душата възкръсва със тях

и аз пламенно тлея

с любови, мъки и грях...

И никога няма да спирам,

ще рисувам живота в слова,

защото в тях аз намирам,

че жив съм на тази земя.

Защото в тях мога да кажа,

че обичам живота, обичам и вас

и с тях се мъча да покажа

мойта душевност в анфас!