28 окт. 2011 г., 21:06

Ще пиша за вас

698 0 0

И винаги ще пиша, Боже,

щом музата си в теб намирам

и даже на кръста да ме сложиш,

да пиша аз няма да спирам.

 

Ще описвам красотите, благата,

болките, живота, смъртта,

небето, земята, луната,

дъгите, слънцата, нощта.

 

Боже, само време ми дай,

ще опиша вселената с думи,

ще опъна от ада до белия рай,

тънки лирически струни.

 

Писалката ще стискам в ръцете,

музи сам ще си създам

и ще кажа: ''Думи, цъфтете -

в градините на душевния храм!''

 

Че в стиховете душата си лея,

а душата възкръсва със тях

и аз пламенно тлея

с любови, мъки и грях...

 

И никога няма да спирам,

ще рисувам живота в слова,

защото в тях аз намирам,

че жив съм на тази земя.

 

Защото в тях мога да кажа,

че обичам живота, обичам и вас

и с тях се мъча да покажа

мойта душевност в анфас!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Борисов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...