13 jun 2018, 0:41

Ще питам аз ветреца лек 

  Poesía » De amor
454 2 9

Ще питам аз ветреца лек

 

И ако всичко се смълчи

щом разпукне се зората,

аз още с първите лъчи

ще запея за тъгата.

 

Ще питам аз ветреца лек

дали е виждал моя мил.

Ах, струва ми се, че от век

в прегръдките ми не е бил.

 

И взирам се в лазура тих,

чакам нещо да се случи.

Венец от макове си свих,

пях, а болка тъй ме мъчи.

 

А как ме плаши мисълта,

че няма в любовта предел.

По-страшно е от гибелта

щом друг сърцето ти е взел. 

© Светла Асенова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??