Ще питам аз ветреца лек
Ще питам аз ветреца лек
И ако всичко се смълчи
щом разпукне се зората,
аз още с първите лъчи
ще запея за тъгата.
Ще питам аз ветреца лек
дали е виждал моя мил.
Ах, струва ми се, че от век
в прегръдките ми не е бил.
И взирам се в лазура тих,
чакам нещо да се случи.
Венец от макове си свих,
пях, а болка тъй ме мъчи.
А как ме плаши мисълта,
че няма в любовта предел.
По-страшно е от гибелта
щом друг сърцето ти е взел.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светла Асенова Все права защищены
