И ако всичко се смълчи
щом разпукне се зората,
аз още с първите лъчи
ще запея за тъгата.
Ще питам аз ветреца лек
дали е виждал моя мил.
Ах, струва ми се, че от век
в прегръдките ми не е бил.
И взирам се в лазура тих,
чакам нещо да се случи.
Венец от макове си свих,
пях, а болка тъй ме мъчи.
А как ме плаши мисълта,
че няма в любовта предел.
По-страшно е от гибелта
щом друг сърцето ти е взел.
© Светла Асенова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
