3 dic 2015, 18:17

Ще плачеш за децата си, Българио

  Poesía » Civil
1.1K 1 3

Ще плачеш за децата си, Българийо.

Ще плачеш, че ни изгони  във чужбина.

Толкова жестоко ти постъпи  с нас, Българийо,

че накара ни да милеем за нашата родина.

 

Хлябът ни, в чужбина е горчив.

За него робим се, български мигранти.

От тежкия труд, животът ни е  сив.

Защото борим се, хора със таланти.

 

Ще плачеш за децата си, Българийо.

Ще плачеш, че хиляди живота промени.

Накара ни, бъдеще да търсим.

В чуждите за нас земи.

 

Ще плачеш за децата си, Българийо, 

че от бащината къща ни изгони. 

Без нас като цветенце  ще вехнеш,

и всеки един, тежки сълзи рони,

че не знаеме кога, вратата ще ни открехнеш.

 

                                Послание: Знайте, хора, в чужбина не е лесно,

                                трудно е да си далеч от родината. Никой не иска да я изостави, но за да преживееш е нужно. Има много хора, които не зачитат своята родина, и я хулят и обиждат. Нека тези хора помнят, че: ЧУЖБИНА ВЗЕМА, ЧУЖБИНА ДАВА, НО ЧУЖБИНА ДОМ НЕ СТАВА!!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никалас Борисов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, много опитах се да изразя истината, за товаа как живеем ние българите по чужбина!
  • Знам, но какво да се прави. Ще живеем както можем, и само ще се надяваме.
  • Точно не е за предпочитане нито едно от двете, за това съм го написал това стихотворение, да видят нашите политици, че не водят на добре нашата държава. Ако знаете как хулят, България тук в Испания, дори не я знаят каде се намира на картата.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...