3.12.2015 г., 18:17

Ще плачеш за децата си, Българио

1.1K 1 3

Ще плачеш за децата си, Българийо.

Ще плачеш, че ни изгони  във чужбина.

Толкова жестоко ти постъпи  с нас, Българийо,

че накара ни да милеем за нашата родина.

 

Хлябът ни, в чужбина е горчив.

За него робим се, български мигранти.

От тежкия труд, животът ни е  сив.

Защото борим се, хора със таланти.

 

Ще плачеш за децата си, Българийо.

Ще плачеш, че хиляди живота промени.

Накара ни, бъдеще да търсим.

В чуждите за нас земи.

 

Ще плачеш за децата си, Българийо, 

че от бащината къща ни изгони. 

Без нас като цветенце  ще вехнеш,

и всеки един, тежки сълзи рони,

че не знаеме кога, вратата ще ни открехнеш.

 

                                Послание: Знайте, хора, в чужбина не е лесно,

                                трудно е да си далеч от родината. Никой не иска да я изостави, но за да преживееш е нужно. Има много хора, които не зачитат своята родина, и я хулят и обиждат. Нека тези хора помнят, че: ЧУЖБИНА ВЗЕМА, ЧУЖБИНА ДАВА, НО ЧУЖБИНА ДОМ НЕ СТАВА!!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никалас Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, много опитах се да изразя истината, за товаа как живеем ние българите по чужбина!
  • Знам, но какво да се прави. Ще живеем както можем, и само ще се надяваме.
  • Точно не е за предпочитане нито едно от двете, за това съм го написал това стихотворение, да видят нашите политици, че не водят на добре нашата държава. Ако знаете как хулят, България тук в Испания, дори не я знаят каде се намира на картата.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...