3 дек. 2015 г., 18:17

Ще плачеш за децата си, Българио

1.1K 1 3

Ще плачеш за децата си, Българийо.

Ще плачеш, че ни изгони  във чужбина.

Толкова жестоко ти постъпи  с нас, Българийо,

че накара ни да милеем за нашата родина.

 

Хлябът ни, в чужбина е горчив.

За него робим се, български мигранти.

От тежкия труд, животът ни е  сив.

Защото борим се, хора със таланти.

 

Ще плачеш за децата си, Българийо.

Ще плачеш, че хиляди живота промени.

Накара ни, бъдеще да търсим.

В чуждите за нас земи.

 

Ще плачеш за децата си, Българийо, 

че от бащината къща ни изгони. 

Без нас като цветенце  ще вехнеш,

и всеки един, тежки сълзи рони,

че не знаеме кога, вратата ще ни открехнеш.

 

                                Послание: Знайте, хора, в чужбина не е лесно,

                                трудно е да си далеч от родината. Никой не иска да я изостави, но за да преживееш е нужно. Има много хора, които не зачитат своята родина, и я хулят и обиждат. Нека тези хора помнят, че: ЧУЖБИНА ВЗЕМА, ЧУЖБИНА ДАВА, НО ЧУЖБИНА ДОМ НЕ СТАВА!!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никалас Борисов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, много опитах се да изразя истината, за товаа как живеем ние българите по чужбина!
  • Знам, но какво да се прави. Ще живеем както можем, и само ще се надяваме.
  • Точно не е за предпочитане нито едно от двете, за това съм го написал това стихотворение, да видят нашите политици, че не водят на добре нашата държава. Ако знаете как хулят, България тук в Испания, дори не я знаят каде се намира на картата.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...