Dec 3, 2015, 6:17 PM

Ще плачеш за децата си, Българио

  Poetry » Civic
1.1K 1 3

Ще плачеш за децата си, Българийо.

Ще плачеш, че ни изгони  във чужбина.

Толкова жестоко ти постъпи  с нас, Българийо,

че накара ни да милеем за нашата родина.

 

Хлябът ни, в чужбина е горчив.

За него робим се, български мигранти.

От тежкия труд, животът ни е  сив.

Защото борим се, хора със таланти.

 

Ще плачеш за децата си, Българийо.

Ще плачеш, че хиляди живота промени.

Накара ни, бъдеще да търсим.

В чуждите за нас земи.

 

Ще плачеш за децата си, Българийо, 

че от бащината къща ни изгони. 

Без нас като цветенце  ще вехнеш,

и всеки един, тежки сълзи рони,

че не знаеме кога, вратата ще ни открехнеш.

 

                                Послание: Знайте, хора, в чужбина не е лесно,

                                трудно е да си далеч от родината. Никой не иска да я изостави, но за да преживееш е нужно. Има много хора, които не зачитат своята родина, и я хулят и обиждат. Нека тези хора помнят, че: ЧУЖБИНА ВЗЕМА, ЧУЖБИНА ДАВА, НО ЧУЖБИНА ДОМ НЕ СТАВА!!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никалас Борисов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, много опитах се да изразя истината, за товаа как живеем ние българите по чужбина!
  • Знам, но какво да се прави. Ще живеем както можем, и само ще се надяваме.
  • Точно не е за предпочитане нито едно от двете, за това съм го написал това стихотворение, да видят нашите политици, че не водят на добре нашата държава. Ако знаете как хулят, България тук в Испания, дори не я знаят каде се намира на картата.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...