19 sept 2006, 13:50

Ще помоля луната...

  Poesía
965 0 16
Ще помоля луната и аз да прекрача,
този свят и това тъжно небе...
Тук, моя обич, ти все така си далече,
искам близо да бъда до тебе!
Слънце ще бъдеш, аз - облаче бяло,
със лъчи ще преминеш през мен!
Във красива дъга ще се сбъднем,
многоцветна и нежна на новият ден!
През нощта със звезди ме обкичвай,
не растат на небето цветя...
И все така с обич в мене извайвай,
най-красивата, цветна дъга...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...