Sep 19, 2006, 1:50 PM

Ще помоля луната...

  Poetry
968 0 16
Ще помоля луната и аз да прекрача,
този свят и това тъжно небе...
Тук, моя обич, ти все така си далече,
искам близо да бъда до тебе!
Слънце ще бъдеш, аз - облаче бяло,
със лъчи ще преминеш през мен!
Във красива дъга ще се сбъднем,
многоцветна и нежна на новият ден!
През нощта със звезди ме обкичвай,
не растат на небето цветя...
И все така с обич в мене извайвай,
най-красивата, цветна дъга...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...