Ще помоля луната...
Ще помоля луната и аз да прекрача,
този свят и това тъжно небе...
Тук, моя обич, ти все така си далече,
искам близо да бъда до тебе!
Слънце ще бъдеш, аз - облаче бяло,
със лъчи ще преминеш през мен!
Във красива дъга ще се сбъднем,
многоцветна и нежна на новият ден!
През нощта със звезди ме обкичвай,
не растат на небето цветя...
И все така с обич в мене извайвай,
най-красивата, цветна дъга...
този свят и това тъжно небе...
Тук, моя обич, ти все така си далече,
искам близо да бъда до тебе!
Слънце ще бъдеш, аз - облаче бяло,
със лъчи ще преминеш през мен!
Във красива дъга ще се сбъднем,
многоцветна и нежна на новият ден!
През нощта със звезди ме обкичвай,
не растат на небето цветя...
И все така с обич в мене извайвай,
най-красивата, цветна дъга...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
