19.09.2006 г., 13:50

Ще помоля луната...

967 0 16
Ще помоля луната и аз да прекрача,
този свят и това тъжно небе...
Тук, моя обич, ти все така си далече,
искам близо да бъда до тебе!
Слънце ще бъдеш, аз - облаче бяло,
със лъчи ще преминеш през мен!
Във красива дъга ще се сбъднем,
многоцветна и нежна на новият ден!
През нощта със звезди ме обкичвай,
не растат на небето цветя...
И все така с обич в мене извайвай,
най-красивата, цветна дъга...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...