По грешен път към теб вървях –
под някакво небе намръщено.
Събирах студ, натрупах гняв
и вече исках да се връщам.
Съдбата сякаш ме пожали –
изпрати топли ветрове
и в мен нечакани пожари
стопиха всички ледове.
Сега те виждам по-различен
и грешките са вече прах.
Приемам те и те обичам,
но ти дали разбра?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Ангелова Todos los derechos reservados
! Много нежност, както винаги водичке мила! Гуш за празника и не само!
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
