По грешен път към теб вървях –
под някакво небе намръщено.
Събирах студ, натрупах гняв
и вече исках да се връщам.
Съдбата сякаш ме пожали –
изпрати топли ветрове
и в мен нечакани пожари
стопиха всички ледове.
Сега те виждам по-различен
и грешките са вече прах.
Приемам те и те обичам,
но ти дали разбра?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация