По грешен път към теб вървях –
под някакво небе намръщено.
Събирах студ, натрупах гняв
и вече исках да се връщам.
Съдбата сякаш ме пожали –
изпрати топли ветрове
и в мен нечакани пожари
стопиха всички ледове.
Сега те виждам по-различен
и грешките са вече прах.
Приемам те и те обичам,
но ти дали разбра?
© Елица Ангелова All rights reserved.
! Много нежност, както винаги водичке мила! Гуш за празника и не само!
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
