5 nov 2018, 11:50  

Ще повярваш, че Бог е жена

  Poesía
1.3K 2 10

Знам как обичаш мойта компания,
когато настъпи нощта.
И докато гориш в пожар от желания,
ще повярваш, че Бог е жена. 
                      💗
Чета те. В душата и в мислите влизам.
На моята сила си във плен.
Чувствам го нощем, когато съм близо.
Безпомощен бориш се с мен.
                      💗
Знам как обичаш аз да те водя,
да паля огън в кръвта.
Харесваш това, което само аз мога.
Защото Бог е жена.
                      💗
Кал във лицето денем ми плискаш,
от страх, че от мен си обсебен,
че нощем всичко във тебе ме иска
и без мене си сам, непотребен.
                      💗
Хвани ми ръката и просто ела.
Не бягай! Спасявам и двама ни.
Моли се да ти се случи това,
по което хвърляше камъни.
                      💗
Остави се в ръцете ми бавно и дълго.
На всичко ще те науча-
огън със устни да носиш. И в Бог,
ще повярваш щом ти се случа.
                      💗
Ще летиш във безкрая дойдеш ли с мене.
Ще отключа за твойта душа,
светове, само за Бог позволени.
Ще повярваш, че Бог е жена.
                       💗
Със тебе аз ще разцъфна красиво.
Ще ти кажа и как го обичам.
Ще усетиш как със безкрая се сливаш...
Със мен ще се чувстваш различен.
                       💗
Само Бог знаеш,  дава живот.
Моли се да те избера.
А когато превърна семето в плод,
ще повярваш, че Бог е жена.
                       💗
Ще свалиш от ръцете си всичката кал,
когато приключи нощта.
Ще разбереш, че само със мен си живял.
Ще повярваш, че Бог е жена.

 

Октомври 2018        В.Тодорова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Valya Тodorova Todos los derechos reservados

Стихът е вдъхновен от песента “God is a woman“.

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...