Знам как обичаш мойта компания,
когато настъпи нощта.
И докато гориш в пожар от желания,
ще повярваш, че Бог е жена.
💗
Чета те. В душата и в мислите влизам.
На моята сила си във плен.
Чувствам го нощем, когато съм близо.
Безпомощен бориш се с мен.
💗
Знам как обичаш аз да те водя,
да паля огън в кръвта.
Харесваш това, което само аз мога.
Защото Бог е жена.
💗
Кал във лицето денем ми плискаш,
от страх, че от мен си обсебен,
че нощем всичко във тебе ме иска
и без мене си сам, непотребен.
💗
Хвани ми ръката и просто ела.
Не бягай! Спасявам и двама ни.
Моли се да ти се случи това,
по което хвърляше камъни.
💗
Остави се в ръцете ми бавно и дълго.
На всичко ще те науча-
огън със устни да носиш. И в Бог,
ще повярваш щом ти се случа.
💗
Ще летиш във безкрая дойдеш ли с мене.
Ще отключа за твойта душа,
светове, само за Бог позволени.
Ще повярваш, че Бог е жена.
💗
Със тебе аз ще разцъфна красиво.
Ще ти кажа и как го обичам.
Ще усетиш как със безкрая се сливаш...
Със мен ще се чувстваш различен.
💗
Само Бог знаеш, дава живот.
Моли се да те избера.
А когато превърна семето в плод,
ще повярваш, че Бог е жена.
💗
Ще свалиш от ръцете си всичката кал,
когато приключи нощта.
Ще разбереш, че само със мен си живял.
Ще повярваш, че Бог е жена.
Октомври 2018 В.Тодорова
© Valya Тodorova Всички права запазени