14 oct 2008, 22:38

Ще позволиш ли?

765 0 1

Поисках аз да бъда твойта светлина,

разпръскваща ти цветове и красота,

която те спасява от демоните на нощта.

Поисках аз да бъда твойта сила,

помагаща ти бурите да устоиш,

след ударите тежки пак да продължиш.

Поисках аз да бъда твоята опора,

избавяща те от страх и самота

и носеща ти смисъла да си на таз земя.

Поисках аз да бъда твойто вдъхновение,

донасящо ти пламъка в твоята душа

и палещо надеждата и любовта.

 

Ще позволиш ли ти, до теб да съм сега?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...