Поисках аз да бъда твойта светлина,
разпръскваща ти цветове и красота,
която те спасява от демоните на нощта.
Поисках аз да бъда твойта сила,
помагаща ти бурите да устоиш,
след ударите тежки пак да продължиш.
Поисках аз да бъда твоята опора,
избавяща те от страх и самота
и носеща ти смисъла да си на таз земя.
Поисках аз да бъда твойто вдъхновение,
донасящо ти пламъка в твоята душа
и палещо надеждата и любовта.
Ще позволиш ли ти, до теб да съм сега?
© Мартина All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
