14.10.2008 г., 22:38

Ще позволиш ли?

761 0 1

Поисках аз да бъда твойта светлина,

разпръскваща ти цветове и красота,

която те спасява от демоните на нощта.

Поисках аз да бъда твойта сила,

помагаща ти бурите да устоиш,

след ударите тежки пак да продължиш.

Поисках аз да бъда твоята опора,

избавяща те от страх и самота

и носеща ти смисъла да си на таз земя.

Поисках аз да бъда твойто вдъхновение,

донасящо ти пламъка в твоята душа

и палещо надеждата и любовта.

 

Ще позволиш ли ти, до теб да съм сега?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...