14.10.2008 г., 22:38

Ще позволиш ли?

758 0 1

Поисках аз да бъда твойта светлина,

разпръскваща ти цветове и красота,

която те спасява от демоните на нощта.

Поисках аз да бъда твойта сила,

помагаща ти бурите да устоиш,

след ударите тежки пак да продължиш.

Поисках аз да бъда твоята опора,

избавяща те от страх и самота

и носеща ти смисъла да си на таз земя.

Поисках аз да бъда твойто вдъхновение,

донасящо ти пламъка в твоята душа

и палещо надеждата и любовта.

 

Ще позволиш ли ти, до теб да съм сега?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...