14 окт. 2008 г., 22:38

Ще позволиш ли?

763 0 1

Поисках аз да бъда твойта светлина,

разпръскваща ти цветове и красота,

която те спасява от демоните на нощта.

Поисках аз да бъда твойта сила,

помагаща ти бурите да устоиш,

след ударите тежки пак да продължиш.

Поисках аз да бъда твоята опора,

избавяща те от страх и самота

и носеща ти смисъла да си на таз земя.

Поисках аз да бъда твойто вдъхновение,

донасящо ти пламъка в твоята душа

и палещо надеждата и любовта.

 

Ще позволиш ли ти, до теб да съм сега?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...