Ключалката разби
и влезе в моя дом
не със взлом, с очи
и прикова ме мълчешком...
Повярвах в теб,
като в светица,
доверих ти го -
сърце, самотна птица...
Какво от туй? Птиците летят
само по слънчево и светло,
а аз натежах от благодат
с криле, пречупени в небето...
Ще дойде ден да разбереш,
че опадат жълтите листа
и си обедняла без да щеш...,
че само в моите рими си била
икона, в която да се вгледаш...
© Валдемар Todos los derechos reservados