Ще разбереш...

Ключалката разби

и влезе в моя дом

не със взлом, с очи

и прикова ме мълчешком...

Повярвах в теб,

като в светица,

доверих ти го -

сърце, самотна птица...

Какво от туй? Птиците летят

само по слънчево и светло,

а аз натежах от благодат

с криле, пречупени в небето...

Ще дойде ден да разбереш,

че опадат жълтите листа

и си обедняла без да щеш...,

че само в моите рими си била

икона, в която да се вгледаш...