21 mar 2021, 6:55

Ще раздам искри

958 1 0

 

Най-хубавото време е това
да стана рано във зори,
а месец март натрупал белота
снежец все още ще вали.

 

На топло вкъщи да напиша стих,
но нещо ще му липсва знам -
да звънне телефонът мълчалив,
от мене трепет да раздам…

 

Снегът ще се стопи по пролетта
и цвете ще ѝ поднесе.
Той пазил го е дълго от студа,
а моят стих студен е все…

 

Но с огънче от моята душа
разпалвам го та да гори.
И вместо ранни пролетни цветя
на всички ще раздам искри!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...