14 ago 2011, 14:05

Ще разказвам... 

  Poesía
691 0 9

Ще разказвам наред без задръжки,

че познавам Жената на всички жени.

Не надвит от мераците мъжки,

а от образа мил, който мен ме плени.


Тя е с къдри изящно червени.

И в очите ù огън божествен блести.

Магистрали са моите вени

и сърцето ми ритъм съвсем не пести.


Тя е песен с орфеева нежност.

И е полет с крила пеперудени.

Хулиганът от мойта небрежност

все я търси с очите си влюбени.


И осъмваме с изгрева двама.

Нощта по пижама на запад си тръгна.

Тази Жена е истинска дама,

която съня ми до корен изтръгна.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??