Ще разказвам наред без задръжки,
че познавам Жената на всички жени.
Не надвит от мераците мъжки,
а от образа мил, който мен ме плени.
Тя е с къдри изящно червени.
И в очите ù огън божествен блести.
Магистрали са моите вени
и сърцето ми ритъм съвсем не пести.
Тя е песен с орфеева нежност.
И е полет с крила пеперудени.
Хулиганът от мойта небрежност
все я търси с очите си влюбени. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация