Ще разказвам...
Ще разказвам наред без задръжки,
че познавам Жената на всички жени.
Не надвит от мераците мъжки,
а от образа мил, който мен ме плени.
Тя е с къдри изящно червени.
И в очите ù огън божествен блести.
Магистрали са моите вени
и сърцето ми ритъм съвсем не пести.
Тя е песен с орфеева нежност.
И е полет с крила пеперудени.
Хулиганът от мойта небрежност
все я търси с очите си влюбени.
И осъмваме с изгрева двама.
Нощта по пижама на запад си тръгна.
Тази Жена е истинска дама,
която съня ми до корен изтръгна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
