14.08.2011 г., 14:05 ч.

Ще разказвам... 

  Поезия
690 0 9

Ще разказвам наред без задръжки,

че познавам Жената на всички жени.

Не надвит от мераците мъжки,

а от образа мил, който мен ме плени.


Тя е с къдри изящно червени.

И в очите ù огън божествен блести.

Магистрали са моите вени

и сърцето ми ритъм съвсем не пести.


Тя е песен с орфеева нежност.

И е полет с крила пеперудени.

Хулиганът от мойта небрежност

все я търси с очите си влюбени.


И осъмваме с изгрева двама.

Нощта по пижама на запад си тръгна.

Тази Жена е истинска дама,

която съня ми до корен изтръгна.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??