1 abr 2017, 13:09

Ще се чуе!

  Poesía
835 0 1

Така ще си остана

в забрава чак до век.

Ще се чуе ли все нявга

тоз измъчен ек.

 

Ще го чуете гробовно,

глухо и тогаз,

ще изправя дух без тяло,

но няма да съм аз.

 

Ще говоря пак безмълвно

не чут от братя свои,

но ехото отеква бавно

и чуват се словата мои.

 

За времето сега съм крив,

не ща и инак!

Ще чуете ви казвам вест

за грозния поминък.

 

За злите ви езици гнусни

за грозните постъпки.

Вървите в кривата пътека,

но в нея не остават стъпки!

 

Не остава ни следа,

ни ек, ни стон.

Остава спомена за вас

и вашият проклет нагон.

                                          

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така е - всекиму, според делата! Бог забавя, но не забравя!.... Ще бъдат чути всички..... Поздрави, Иван!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....