Ще се чуе!
Така ще си остана
в забрава чак до век.
Ще се чуе ли все нявга
тоз измъчен ек.
Ще го чуете гробовно,
глухо и тогаз,
ще изправя дух без тяло,
но няма да съм аз.
Ще говоря пак безмълвно
не чут от братя свои,
но ехото отеква бавно
и чуват се словата мои.
За времето сега съм крив,
не ща и инак!
Ще чуете ви казвам вест
за грозния поминък.
За злите ви езици гнусни
за грозните постъпки.
Вървите в кривата пътека,
но в нея не остават стъпки!
Не остава ни следа,
ни ек, ни стон.
Остава спомена за вас
и вашият проклет нагон.
© Иван Иванов All rights reserved.
