9 may 2019, 17:48

Ще се намерим

1.4K 6 13

След срещата последна, не тъгувай!

Не се измъчвай с хиляди въпроси! 

Къде по пътя с тебе се изгубихме? 

И трябва ли вина за туй, да носим? 

 

Може бурята във нас да е виновна 

или мъглата между нас във мрака... 

Лицето ти затули тъмен облак, 

но аз ще продължавам да те чакам... 

 

Защото знам, че временно това е. 

Ще се намерим следвайки сърцето! 

И пътя си, пак ще намерим заедно – 

не бива да си пускаме ръцете! 

 

Пепи Петрова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Pepi Petrova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ели, Доче, моля да ме извините, сега виждам коментарите ви! Радвам се, че сте усетили емоциите! Благодаря ви!
  • Силни чувства! Много ми хареса,Пепи!
  • Чудесен стих, развълнува ме! Поздрави!
  • Иван, Ачо, Гавраил, Иржи, благодаря много за коментарите! Иван, трогната съм от този анализ и отделеното време! Благодаря на всички за вниманието! Успешен ден ви желая!
  • Чудесен стих,Пепи.На тъжните въпроси-достоен отговор!Вярата,че героите ще се намерят е пътеводната светлина...Дано са щастливи!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...