9.05.2019 г., 17:48

Ще се намерим

1.3K 6 13

След срещата последна, не тъгувай!

Не се измъчвай с хиляди въпроси! 

Къде по пътя с тебе се изгубихме? 

И трябва ли вина за туй, да носим? 

 

Може бурята във нас да е виновна 

или мъглата между нас във мрака... 

Лицето ти затули тъмен облак, 

но аз ще продължавам да те чакам... 

 

Защото знам, че временно това е. 

Ще се намерим следвайки сърцето! 

И пътя си, пак ще намерим заедно – 

не бива да си пускаме ръцете! 

 

Пепи Петрова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Pepi Petrova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ели, Доче, моля да ме извините, сега виждам коментарите ви! Радвам се, че сте усетили емоциите! Благодаря ви!
  • Силни чувства! Много ми хареса,Пепи!
  • Чудесен стих, развълнува ме! Поздрави!
  • Иван, Ачо, Гавраил, Иржи, благодаря много за коментарите! Иван, трогната съм от този анализ и отделеното време! Благодаря на всички за вниманието! Успешен ден ви желая!
  • Чудесен стих,Пепи.На тъжните въпроси-достоен отговор!Вярата,че героите ще се намерят е пътеводната светлина...Дано са щастливи!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...