Да не обичам
с цялото сърце
и да не страдам
когато си тръгват.
Да гледам себе си,
и да вървя напред.
В кафявите очи
да не поглеждам.
Да бъда силен
и да не се давам.
За грешките фатални
аз да си простя.
Да живея смело
и на всеки да помагам,
с протегнати ръце
да се стремя да съм човек!
Както някога ти обещах,
макар сега да си далече.
Ще се науча, дядо, да се боря и сам -
а ти ще си свидетел!
© Калоян Калинов Todos los derechos reservados