Да не обичам
с цялото сърце
и да не страдам
когато си тръгват.
Да гледам себе си,
и да вървя напред.
В кафявите очи
да не поглеждам.
Да бъда силен
и да не се давам.
За грешките фатални
аз да си простя.
Да живея смело
и на всеки да помагам,
с протегнати ръце
да се стремя да съм човек!
Както някога ти обещах,
макар сега да си далече.
Ще се науча, дядо, да се боря и сам -
а ти ще си свидетел!
© Калоян Калинов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
