16.09.2017 г., 8:29

Ще се науча

744 1 2

Да не обичам
с цялото сърце
и да не страдам
когато си тръгват.

 

Да гледам себе си,
и да вървя напред.
В кафявите очи
да не поглеждам.

 

Да бъда силен
и да не се давам.
За грешките фатални
аз да си простя.

 

Да живея смело
и на всеки да помагам,
с протегнати ръце
да се стремя да съм човек!

 

Както някога ти обещах,
макар сега да си далече.
Ще се науча, дядо, да се боря и сам -
а ти ще си свидетел!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Калинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах! Поздрави!
  • Хубав стих Кала !!!По различен от другите твой!Замисли ме.Но ти от очите кафяви не се плаши!Сърцето само ще реши на кого да пренадлежи!До нови Приятелю!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...