13 dic 2007, 11:18

Ще се преборя с Демона

  Poesía » Otra
1.6K 0 13



                               Тя - Anita765 ( Ани Монева) и Той - Noel (Ноел)


Земята покрих със бяла пелена,
дано започнеш отново да мечтаеш.
Снежинки гонят демонската чернина,
искам реката си да начертаеш.

        Демонско черно над мене струи,
искрите увяхват в нескрити мечти.
Изчезва водата, отнесена в стон,
понесла реката по стръмния склон.

Тревата заспала в земята сурова,
за теб ще докосна в цветя да покълне.
Като буйния вятър сега съм готова,
да пратя искра във теб да надзърне
.

          Изгарям тревата с човешкия лик,
пресичам земята разголен и с вик.
Небето обгръщам с цвят тъмносив,
мечтите преграждам с решетка за миг.

         Решетките желязносиви ще стопя,
ще ти върна онази нескритата мечта.
Пред демоните няма аз да спра
и ще разтопя завинаги студа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ноел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...