Ще се преборя с Демона
Земята покрих със бяла пелена,
дано започнеш отново да мечтаеш.
Снежинки гонят демонската чернина,
искам реката си да начертаеш.
Демонско черно над мене струи,
искрите увяхват в нескрити мечти.
Изчезва водата, отнесена в стон,
понесла реката по стръмния склон.
Тревата заспала в земята сурова,
за теб ще докосна в цветя да покълне.
Като буйния вятър сега съм готова,
да пратя искра във теб да надзърне.
Изгарям тревата с човешкия лик,
пресичам земята разголен и с вик.
Небето обгръщам с цвят тъмносив,
мечтите преграждам с решетка за миг.
Решетките желязносиви ще стопя,
ще ти върна онази нескритата мечта.
Пред демоните няма аз да спра
и ще разтопя завинаги студа.
© Ноел All rights reserved.
Прекрасно е, когато има Истинска светлина в чувствата!
