30 jul 2008, 7:47

Ще се примиря ли 

  Poesía » De amor
689 0 8
Усмивката грее на лицето ми,
усмихвам се и на непознати дори,
но никой не знае в сърцето ми,
че мъка и тъга гори.

Опора съм на близките хора,
помагам в неволи, беди,
опитвам се с всеки да поговоря,
но лек за болката своя не намирам - боли.

Мъдрите хора са казали -
за всяка болка има и лек,
но кажете ми мъката своя как да преборя,
като никога до мен не ще бъде любимият човек.

Ще я карам както по старому,
ще съм мила, нежна, добра,
болката в себе си ще нося,
ще се опитам да приема своята съдба.

© Христина Филипова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??