Ще се примиря ли
Усмивката грее на лицето ми,
усмихвам се и на непознати дори,
но никой не знае в сърцето ми,
че мъка и тъга гори.
Опора съм на близките хора,
помагам в неволи, беди,
опитвам се с всеки да поговоря,
но лек за болката своя не намирам - боли.
Мъдрите хора са казали -
за всяка болка има и лек,
но кажете ми мъката своя как да преборя,
като никога до мен не ще бъде любимият човек.
Ще я карам както по старому,
ще съм мила, нежна, добра,
болката в себе си ще нося,
ще се опитам да приема своята съдба.
усмихвам се и на непознати дори,
но никой не знае в сърцето ми,
че мъка и тъга гори.
Опора съм на близките хора,
помагам в неволи, беди,
опитвам се с всеки да поговоря,
но лек за болката своя не намирам - боли.
Мъдрите хора са казали -
за всяка болка има и лек,
но кажете ми мъката своя как да преборя,
като никога до мен не ще бъде любимият човек.
Ще я карам както по старому,
ще съм мила, нежна, добра,
болката в себе си ще нося,
ще се опитам да приема своята съдба.
© Христина Филипова All rights reserved.
