16 nov 2009, 0:15

Ще се променя... 

  Poesía » De amor
768 0 2

Ти ми махаше с ония поздрав,

 с който топлото в мене откри,

 аз се криех от тебе на остров,

и иззидах го с тежки стени.

 

Много дни аз се крих, но разбрах,

 самотата е чувство отровно,

както мъртвите тънат във прах,

 самотата заспива в гробове.

 

Но аз не знаех дали на земята

е останал човек да обича.

И усетил, че бягаш кат вятър,

обещах ти... да бъда различен.

© Димитър Димчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Това на профила ми е просто любимата снимка със мама от 8ми клас :D Иначе съм на толкова.
  • Красива картина.
Propuestas
: ??:??