Ще се променя...
Ти ми махаше с ония поздрав,
с който топлото в мене откри,
аз се криех от тебе на остров,
и иззидах го с тежки стени.
Много дни аз се крих, но разбрах,
самотата е чувство отровно,
както мъртвите тънат във прах,
самотата заспива в гробове.
Но аз не знаех дали на земята
е останал човек да обича.
И усетил, че бягаш кат вятър,
обещах ти... да бъда различен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Димчев Todos los derechos reservados
